Начало   Обяви, търгове, конкурси   Профил на купувача   За контакти   Вашите въпроси


 

ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ
 
      Асеновград е един от крупните лозаро – винарски райони в България и затова най- големият празник за града е този, свързан с поминъка, а това е Трифон Зарезан, който се чества на 1–ви февруари. С този празник се поставя началото на пролетната обработка на лозята. Подготовката за празника започва няколко дни преди това и градът е обхванат от небивало оживление. Всяка махала има свой център на празника – Метошката махала се събира в двора на Метоха, където празника се организира от Бачковския манастир. В старата част на Станимака, както някога се нарича града, празненството е около църквата “ Св. Никола “, в двора на която е параклисът “Св. Симеон и Св. Трифон“. По десния бряг на реката средище на празника е площадът около кръчмата на Каварджията, където се събират хората от Бахча махала, а по-нагоре по поляните около параклиса “Св. Трифон“ се събират живеещите в гръцката махала Амбелино. Във всяка махала организаторите се разделят на групи, които събират по къщите пари за закупуване на обредните животни за курбаните, а също и дървата за тях. Друга група минава по винарските къщи и събира вино в една голяма бъчва, от което пият всички на празника. В навечерието на празника се заколват обредните животни, най-често млади телета и крави и цялата нощ се варят курбаните. Рано сутринта всички отиват на църква за празничната литургия. След службата свещеникът излиза отвън, където е издигнат специален аналой, чете молитва и благославя курбаните. Лозарите вземат от курбана в малко бакърче и с бъклица вино и косери отиват на лозята за обредното зарязване.
        На лозята се събират всички лозари и още там започват почерпките. Преди да отреже от лозето, лозарят сипва в корена на лозата от виното за берекет и след това отрязва пръчките. От отрязаните пръчки всеки лозар отделя за себе си по три, които се занасят в дома. В Станимака е обичайно през цялата година всеки лозар да има лозова пръчка в чашата си, от която пие виното. След като зарежат обредно лозята и се почерпят на място, лозарите се връщат в града на общите празници с всички. На съответните места за празнуване има по един аналой с иконата на Свети Трифон, окичена с лозови пръчки и косер. Всички минават от там, взимат си от курбана и виното и пускат пари в дискоса. Със събраните пари се правят различни подобрения по църквата или се изгражда нов параклис.
        В къщи хората носят от светената вода, с която наръсват за здраве и берекет. Отрязаните пръчки от лозето се поставят в чаша с вода и стоят там през цялата година, за предпазване на дома от вредители.
        Следобед започват пехливанските борби. Участниците са млади мъже,голи до кръста и намазани със зехтин. На победителя са дава, като награда овен, чиито рога са украсени с варак. Борбите се придружават със свирни на тъпани и зурни. Празникът продължава до късно през нощта.
        Днес празникът Трифон Зарезан, Св. Трифон, е също основен за града. Център на празнуването му са поляните около параклиса “ Св. Трифон “, в южната част над града. Там около параклиса отвън също се варят курбани, животните за които са осигурени от различни дарители. След празничната литургия в параклиса, свещеникът благославя курбаните и те се раздават на събраните хора. Всички, които желаят да празнуват на този ден се събират на компаний по поляните, черпят се и се веселят. От местният Винзавод е осигурена голяма бъчва с вино,от което се раздава на всички присъстващи. Около обед започват пехливанските борби, в които участват момчета и мъже от различни възрасти. На победителя се дава овен, който традиционно се връчва от кмета на града. Празникът продължава до късно по поляните с игри, песни и хора.
           Друг характерен за Асеновград празник е Еньовден, или Свети Яни, който е на 24 юни и с него се отбелязва началото на лятото. На този ден във всички махали се прави обичаят “ Калиница “. Малки момиченци, около три годишни, се обличат като булки и придружени от своите приятелки обикалят махалите и пеят песен за Калиница: “ Вижте нашта Калиница / колко е красива ./ Тя ще стане по-красива / нека да ни е жива “. Момиченцето, което е избрано за калиница е в тази си роля в продължение на три години. В навечерието на празника в дома на калиницата отиват момичета от махалата, които носят своите нишани – пръстен, копче, карфица. Тези нишани се поставят в бакърче с “мълчана“ вода, покриват се с бяло платно и се оставят да преспят под трендафила в двора и под звездите. На друтия ден, на Еньовден, момичетата идват в дома на калиницата и присъстват на нейното обличане.Самите те са облечени празнично, с пъстри рокли и венци от цветя на главите. Групите обикалят по къщите и пеят песента за Калиница. Най-отпред пред всяка група върви едно по-голямо момиче, което вече е било калиница и ги води. От двете страни на калиницата има по едно момиче,а зад нея друго, което носи над нея разтворен чадър. Всички момичета носят специални кръгли,като топки пъстри ветрила. Обиколката по махалата цели да се разнесе благословията за всички, тъй като се счита,че калиницата е носителка на здраве и берекет за всички. В този смисъл обиколките на групите с калиници се съотнасят към тези на коледарите и сурвакарите.Затова трябва във всяка махала да има групи с калиници,а не само на едно място.
        Групите с калиници отиват в параклиса “Св. Въведение Богородично“ или на параклиса “Св. Яни“ над града, където е празничната литургия. Тук свещениците ги благославят и им дават малки кръстчета. В Асеновград образа на Калиница се отнася към този на малката Богородица, според чието житие е въведена в Храма, когато е била на три години.
        След като обиколят по махалата групите се събират в някой от църковните дворове или под дърветата по околните поляни. Тук те си почиват, играят танц и пеят песни за Калиница. Майките са им приготвили почерпка, а на третата година майката на съответната калиница прави гювеч за всички от групата. Надвечер момичетата отиват в дома на калиницата и там гадаят по нишаните,поставени в бакърчето, какво ще се случи през годината на всяка една от тях. Наричанията се произнасят от името на Калиница и те са – да отиде на манастир, да стане учителка, да се ожени за богат търговец и др. След това всички се разотиват по къщите до следващия Еньовден.
        Днес празникът продължава да битува, но той е силно променен. Майките обличат всикчи момичета,като булки,водят ги в параклиса “Св. Въведение Богородично “, където се събират всички калиници и след това свещеникът ги връща в църковния двор на църквата “ Св. Никола” и там пеят песни и казват стихотворения. После всички обикалят по улиците и правят шествие по площада. Правят се снимки на калиниците, някои от които се придружават и от момченца, облечени като младоженци.
         Друг характерен момент от празничния календар на Асеновград са литийните шествия, които се правят в града и околността на определени празници. С многото си църкви и параклиси, изградени в предишните векове, Асеновград се слави, като един от най-големите християнски култови центрове и дори с гордост се нарича от местните жители “ Българският Йерусалим “.
        Най-големите литийни шествия са в периода на Великденските празници. Първото шествие е на втория ден от Възкресение Христово и се прави с чудотворната икона на Света Богородица, която е в големия храм на Бачковския манастир.Тя се носи на ръце от вярващите от манастира до местността Клувията, намираща се над манастира, където според преданието се счита, че е намерена. Тази икона е от 14 век и е донесена от Грузия, тъй като основателите на манастира са братята Григорий и Абасий Бакуриани. Тя се почита, като чудотворна и се смята,че с нея е дошло и благоденствието за района. При нашествието на турците манастирът е бил ограбен и опожарен и тогава иконата е напуснала манастира и по-късно е намерена в тази местност, високо в планината. Иконата е била върната, но по мистериозен начин тя отново е напускала манастира. За да се спре нейното бягство от манастира, хората са направили литийно шествие с нея от манастира до местността Клувията, където е намерена. Така нейното бягство от манастира свършило и с това благоденстието се върнало в него и региона, според легендата. Така литийното шествие на този ден започнало през 1896г, станало през вековете традиционно. Днес то е много популярно и в него идват хора от цялата страна няколко дни преди това, остават да спят в манастира , за да получат изцеление за себе си и за своите близки. Много е силна вярата,че участието в това шествие и докосването и носенето на иконата носи здраве и благоденствие за хората.
        Другото литийно шествие е на 25-тия ден след Възкресение Христово, т.е. на половината време между Възкресение и Петдесетница. То се прави с иконата на Света Богородица от църквата “Св. Богородица Благовещение“ в Асеновград . Тук също богомолците идват от предния ден да преспят в самата църква, за да получат изцеление за себе си и своите близки. Много рано сутринта се прави литургия и след това всички вярващи се отправят с украсената с цветя икона, поставена на специална дървена поставка, към Бачковския манастир. Някога иконата е носена на ръце до манастира и обратно, но днес тя се качва на специална кола.
        В манастира иконата и вярващите се посрещат от братята монаси, прави се празнична служба. Иконата остава тук през целия ден, за да бъде почетена от всички вярващи. На хората се раздават курбани за здраве. Надвечер иконата се връща обратно в града, където е посрещната с тържествено биене на камбаните. Внася се в църквата и отново се прави служба. От цветята по иконата вярващите си взимат и ги носят в къщи за здраве. Това литийно шествие е също много популярно и в него участват богомолци не само от града и региона, но и от цялата страна.

 


Официален сайт на Община Асеновград – пресцентър; обяви, търгове и конкурси; административни услуги; общински дейности – социални, младежки и спортни дейности, здравно обслужване, култура, образование, екология, туризъм; витруална приемна; форум...
Карта на сайта   |   Уеб дизайн ФракТайм