Начало   Обяви, търгове, конкурси   Профил на купувача   За контакти   Вашите въпроси


Бачковски манастир
 
 
            Това е един от най-посещаваните и почитани манастири на Балканите. Основан е през 1083г. от висшите военни на византийска служба братя Григорий и Апасий Бакуриани /Пакуриан/. Манастирът през 900 годишното си съществуване е доминирал над другите и е определял до голяма степен общия облик на цялата мрежа от християнски култови обекти в региона.
           Споделяйки неспокойната съдба на региона, той преминава ту в ръцете на българските владетели, ту в тези на византийци, кръстоносци, турци. В първите два века на османското владичество манастирът успява да се съхрани и дори да запази част от владенията си в района. Според описни регистри от 16 век тук има 13 монаси, които притежават значителни имоти-лозя, ниви, воденици и др. Като прибавим към това и помощта на местното население, както и ходатайството на Вселенската патриаршия можем да си обясним факта, че в началото на 17 век тук се разгръща изключително по мащабите си строителство. Подновената съборна църква и трапезарията, както и източното, южното и западното манастирски крила с внушителните си размери са прецедент в манастироустройството по това време в българските земи. С художественото си изписване те са образец на най-добрите постижения на православното изкуство от епохата. Плод на следващият строителен период – първата половина на 19 век – е южния поклоннически двор с храма ”Св.Никола” в средата му. Непрекъснато доизграждан и обновяван, днес манастирският комплекс включва сгради от 11-12век, 17 век и 19 век, обединени в един хармоничен архитектурен ансамбъл .  
            Манастирът дължи славата си на факта, че е средоточие на армено-грузински, гръцки и български влияния, намерили отражение в архитектурата, стенописното и иконно богатство, както и в духовно-културната деятелност на монасите. Тук работи и твори грузинския философ Йоан Петрици, както и много гръцки  и български книжовници.
            Художественото и архитектурно богатство на Бачковския манастир е дело на майстори с различна школовка и талант, творили в различно време и разкриващи еволюцията на православното изкуство у нас през Средновековието и Възраждането. Резултатът от техния талант обаче е цялостен, единен ансамбъл с непреходна стойност и значение.
 
 

 Манастир ”Св.Св.Кирик и Юлита и св.Параскева”

    
          Един от манастирите, повлиял се значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир е манастирът “Св.св. Кирик и Юлита и св.Параскева ”. Намира се на 3 км западно от Асеновград. В близост до манастира е бил частният имот на Гр.Бакуриани – крепостта Воден. В началото на 18 век в тази обител е работил един от най-изкусните граматици-краснописци на черковно-славянски книги иеромонах Сидор. След опустошителните кърджалийски нападения /1793 – 1810 г./, през 30-те години на 19 век съществувалите до тогава и разрушени средновековни манастири ”Св.св.Кирик и Юлита ” /при аязмото/ и  “Св.Параскева ” се обединяват в една обител и започва нейното изграждане като общ архитектурен ансамбъл. След Първата световна война тук са намерили убежище белогвардейци, а впоследствие се открило духовно училище. През Втората световна война манастирът е бил превърнат в концлагер за антифашисти.
          В днешния си вид комплексът включва съборната църква ”Св.св.Кирик и Юлита и св. Параскева”, манастирски сгради /реконструирани и адаптирани за международна творческа база на архитектите/, аязмото и параклисът “Св.св.Кирик и Юлита ”.
Съборният храм спада към т.нар.”атонски” тип кръстокуполни манастирски църкви, но с осемстенен купол и седемстенни абсиди, в което някои изследователи виждат армено-грузинско влияние. Изграден е от каменни блокове, а покривът е покрит с плочи. Притворът е с отделно сложно засводяване. Стенописната украса е дело на екип от зографи под ръководството на известния художник Алекси Атанасов между 1847 и 1850г. Великолепието на храма се допълва от изящния дърворезбен балдахин, изискания иконостас и иконите, по-голямата част от които са дело на Захари Зограф.
           На 500м югоизточно се намират аязмото и параклиса, посветени на св.св.Кирик и Юлита. Параклисът е еднокорабна, едноабсидна сграда без притвор. Изписан е изцяло от Алекси Атанасов през 1862г.
         Архитектурното, стенописно и иконно богатство на манастира, както и развиваната от него в миналото просветно-книжовна дейност го правят забележителен паметник на културата н Асеновградския район.

 

Манастир “Св.Параскева”/Мулдавска/
     
        Мулдавският манастир ”Св.Параскева” се намира на 4 км източно от Асеновград. И той е един от наследените от Средновековието манастири, без да се знае точно времето на изграждането му. Подновяван е на няколко пъти, за което говорят както оцелелите епиграфски паметници, така и някои от архитектурните му елементи, запазили отчасти старинни пластове. Манастирският комплекс в този си вид е от 1836г., за което свидетелства намиращият се над входната врата на църквата ктиторски надпис. Висок каменен зид и големи двуетажни жилищни сгради с открити чардаци ограждат двор, в средата на който се издига съборната църква. Освен този, има и друг, стопански двор.Също така към комплекса се числи намиращото се в близост аязмо. За разлика от другите манастирски църкви в региона, съборният храм тук е безкуполен, с обширен нартекс. Достолепен вид му придава екзонартексът и камбанарията, долепена до него. През 1946г. църквата се срутва, като оцеляват само западната стена, нартексът и екзотартексът. Възстановяването и е станало през 1951г.. Оцелелите стенописи в храма са от 1840г. и са дело на известния тревненски зограф Кръстю Захариев и синовете му. Иконите са на тревненския художник Петре Минюв и Захари Зограф.
        Според преданията манастирът става средище на революционери и съзаклятници, подготвящи Априлското въстание в региона. След Освобождението тук се открива за известно време духовно училище. Мулдавският манастир е дълбоко почитан и за духовната си дейност, и за неоспоримите си художествени и архитектурни достойнства, и като крепост на българщината в района на Асеновград.

 

 

Манастир “Света Неделя”
 
           Араповският манастир “Св.Неделя” се намира на 6 км източно от Асеновград, край с Златовръх /Арапово до 1934г./. Основан е през 1856г. край намиращото се там аязмо от иеромонах Софроний, бивш игумен на Мулдавския манастир. Бил първоначално подчинено на него общежитие. Манастирът е единственият, строен във времето на османското владичество без да има по-стари следи от съществуването му. Надеждите на асеновградските и пловивските българи са тази обител да даде отпор на така характерната за епохата гръкомания. Затова през 1868 г. тук се основава училище за бедните деца от региона.
         Манастирският комплекс представлява оригинален архитектурен ансамбъл. Двуетажни и триетажни жилищни и стопански сгради, разнообразени с еркери и чардаци обгражда двор, в който е разположена голяма кръстокуполна църква от т.нар. ”атонски тип”. Според възпоменателния надпис над западната врата храмът е построен през 1859г. Целият храм е изписан през 1864г. и 1884г., като по-голямата част от фреските са дело на Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Изборът на сюжети е в унисон с ролята на тази обител за укрепване на българщината. За пръв път тук се разчупва канона при представянето на житието на св.св. Кирил и Методий и те са показани като проповедници и покръстители на българския народ. Представени са все с тази цел и сцени от живота на св. Иван Рилски, както и забележителната поредица от български светци - св.патриарх Евтимий, св.Иларион Мъгленси, св. Марко Преславски и др. В манастирското аязмо, намиращо се недалеч от северната порта и изписано през 1870г. част от сюжетите се повтарят.
         В двора се намира и великолепната триетажна кула, чието построяване преданието свързва с действалия по това време в региона Ангел войвода.
          Дейността на предприемчиви игумени, като основателя Софроний, като иеромонах Герасим Рилец и като Гервасий, впоследствие епископ Левкийски, на учители като Стоян Джансъзов и Сава Катрафилов са причина манастирът за кратко време да се превърне във важен духовен и просветен център. За активизиране на поклонническия поток към него говори факта, че тук е действала щампарница.
          Освен това част от монасите и учителите, като дякон Викентий и Сава Катрафилов се включват активно в революционната борба през Възраждането и действат за създаване в региона на тайни комитети за подготовка на въстание. С цялата си дейност до Освобождението Араповският манастир е допринесъл значително за катализирането на възрожденските процеси в Асеновградско, съдействал е не само за духовното спасение на вярващите, но и за националното им освобождение.

 

 

Храм “Св. Йоан Кръстител”
 
        Този оцелял от Средновековието храм /13-14в/ се намира върху висока скала в западната част на града. На фона на колоритния природен пейзаж, заедно с намиращите се наблизо параклиси “Св.Варвара”, ”Св.Въведение Богородично” и “Св.Георги”, както и със чешмата от 17 век, ситуирана при южния подстъп на възвишението, образува ансамбъл, който  придава  своеобразна, средновековна атмосфера на тази част на селището. Недалече са експонирани сегменти от крепостна стена /11-13 в./, което говори, че храмът е бил част от укрепителната система на града.
        Зидан иконостас разделя олтара от наоса. До скоро се смяташе, че най-рано запазените стенописи са от 18 век – те са на св. Богородица, Исус Христос и св. Йоан Кръстител и са разположени върху иконостасните пиластри и нишата в южната стена. Откритите при последната реконструкция сцена “Среща на св. Елисавета и св.Богородица” в южната част на олтарното пространство и “Св. Йоан Кръстител“ под изображението на същия светец в нишата на южната стена се смятат от специалистите като творби от 14 век.

 

 

Храм “Св. Успение Богородично”

 
        Наричана още Месохора/средищна/, или Дълбоката /понеже е вкопана/, тази църква се смята за най-стария енорийски храм в града, макар че писмени сведения за него имаме едва от 1720г. Възобновен е през 1765/6 г. върху основите на средновековен храм.По план е сравнително голяма трикорабна едноабсидна сграда, към която през 60-те години на 19 век са пристроени женско отделение и нартекс. Два реда от четири колони разделят наоса на три части. Средният кораб е засводен, а при страничните покритието е наполовина хоризонтално. Подът е покрит с мраморни плочи, като върху една от тях е издълбан надпис “1838, май 1”. Уникалната, изписана отвън камбанария с часовник е градена от брациговските майстори Петко Димитров и Ангел и Ванчо Драгови през 1877г. върху издигната през 1873г. кръщелна. Иконното богатство на храма е впечатляващо. Тук може да се видят както творби на основоположника на Самоковската зографска школа Христо Димитров, така и на майстори, дошли от южните краища на Балканите. Това, което грабва погледа на посетителя обаче е ажурния дърворезбен иконостас. Двама изключително изкусни марангози от Мецово, Коста Коци и Коста Пасико, са го изработили през 1821г. Този невероятен паметник на приложното изкуство е забележителен е не само с майсторската си изработка, а и с тематичното и фигуралното си разнообразие. Между художествено оформени капители са разположени флорални мотиви, митични същества и сцени от Стария и Новия Завет. Силно въздействащи са сцените ”Грехопаденето”, ”Борбата на Самсон с Немейския лъв” и др. – всички те вплетени в едно неповторимо хармонично единство.

 

 

Храм “Св. Никола”
 
        Макар че в писмените извори храмът се споменава като енорийски още от 1720г., в този си вид е от началото на 19в., когато се наложило преизграждането му след кърджалийските разрушения. Представлява трикорабна едноабсидна сграда с емпория без нартекс. Наосното пространство е разделено на три от две редици по пет колони. Таванът е дъсчен - над средния кораб сводест, а над страничните - плосък. Камбанарията, висока 15 м е свободно стояща и е строена през 1903г. Интерес представлява иконостасът на този храм, чиито майстори са неизвестни. Той е всъщност хармонично съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Оригинален е и владишкият трон. Балдахинът е очертан от двуглава ламя, от чиято паст излиза лозница с гроздове, а на страниците на трона изкусно е изваян лъв и слънчев символ.
        Архитектурният ансамбъл включва и параклиса-костница “св.св.Симеон Стълпник и Трифон Зарезан”,  намиращ се в двора на храма. Св.Трифон и св.Симеон са тачени в региона като покровители на основния поминък на хората-лозарството и копринарството. Храмът, построен в тяхна чест е от 1862г. и представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с външен нартекс, носен от четири колони. Таванът, покрит с двускатен покрив е сводест. Храмът е бил изписан и отвътре, и отвън. Сега са оцелели само стенописите в наоса. Дело са на зографа Д. Астериади и представляват изключителен интерес, защото между многото сцени е изобразен един рядко срещан сюжет - “Сътворението на света”.

 

Храм “Св. Василий и св. Марина”
 
        Той е строен през 1859г. за параклис и това обяснява архитектурната му форма. Представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с полуцилиндричен свод и допълнително пристроен нартекс. Отвътре всички стени са покрити с интересни като тематика и похват на изпълнението стенописи, дело на местни майстори. След разрушаването на храм “Св.Марина” тук се приютява нейния красив дърворезбен иконостас, старинни икони и църковна утвар. Иконостасът, чийто майстор е неизвестен, е вероятно от нач. на 19в. Иконите, част от които са по-стари, са дело на самоковски, тревненски, местни и други зографи. От стария храм са останали само камбанарията, за която се предполага, че е от 1840г. и параклисът “Успение на св. Анна”. Той е малък, без издаваща се навън абсида. В протезисната ниша на олтара за поставка е приспособен йонийски капител. Иконостасът е обикновен, дъсчен, но иконите /19 в./ и изящните царски двери /доста по-стари/ му придават стил.

 

Храм “Св. Георги”/Метошки/
 
 
        Заедно с манастира Гр. Бакуриани построява и две страноприемници, едната от които в Станимака. На два пъти – през 17 и 19 век е тя е преизграждана. Високи стени с контрафорси са ограждали метошкият комплекс, който е включвал основна жилищна сграда, магерница и други помощни помещения.
        Храмът “Св.Георги” е част от ансамбъла на Метоха и се приема, че датира от времето, в което Бакуриани е построил своята страноприемница тук. От средновековния храм е оцеляла само част от южната и източната стена с характерните слепи двустъпални ниши. В този си вид е вероятно от ранния 18в. Представлява трикорабна сграда, чиято абсида вероятно поради проблеми, свързани с терена, е изместена встрани от центъра на източната стена. Иконостасът е дърворезбен, от 18 век. По-голямата част от иконите също са от това време и са дело на зограф Йоан от Воден. Особено впечатляваща с художествените си качества е иконата му “Св.Екатерина”, на чийто култ е посветен южния престол на църквата. Същият зограф изписва изцяло храма през 1802г. със стенописи, които представляват изключителен интерес и с качеството на изпълнение, и със сюжетното многообразие на композициите. Отвън северната фасада също е със стенописи. Централното пано, изобразяващо св.Георги на кон е дело на Захари Зограф.
        Към комплекса се причислява свободно стоящата триетажна камбанария, чиято година на градеж е неизвестна.

 

 

Храм “Св. Георги” /Амбелински/
 
        Големият квартал Амбелино /споменат за първи път през 1628г. в изворите/ бил обособен в самостоятелна енория и нейният храм, както свидетелства ерусалимският патриарх Хрисант Нотара през 1720г.бил посветен на св.Георги. Как изглеждал той не знаем, защото бил разрушен от кърджалиите в края на 18 век. В този си вид е от 1848г. и илюстрира от една страна големите финансови възможности на енориашите, а от друга-новите тенденции в църковното строителство в българските земи по това време. Майсторите, изградили този внущителен  трикорабен, трикуполен едноабсиден храм с двойна емпория са според някои юговци, а според други – брациговци. Нартексът и наосът са разграничени само от дървена преграда и образуват общо вътрешно пространство. Чрез шест двойки колони, завършващи с красиви капители, то е разделено на три кораба. Принципно новият момент е свързан с пространственото извисяване на средния кораб посредством три купола, разположени по протежение на главната му ос /над олтара, наоса и емпорията/. Те са изявени изцяло във външния обем на сградата, разчупвайки традиционния метричен ритъм на обикновения трикорабен храм и постигайки по този начин пространствена композиция, заредена с напрежение. Височината на средния кораб /11,67м/ позволява също така наличието на две емпории, с което вътрешното храмово пространство става още по-внушително. Това чувство за импозантност се засилва от откритата галерия, обхващаща западната и половината от надлъжните фасади, както и от наличието, само в този храм в града, на две камбанарии. Едната е при северозападния, а другата при североизточния вход. Източната, по-голямата, се състои от две части, разположени една над друга. Строена е през 1874г. със средствата на дружеството “Св.Димитър”. На тази камбанария е монтиран и виенски часовник, който доскоро е функционирал. Камбанарията при северозападния вход, строена през 1871г. била дървена, с интерестна ахитектура, но рухнала през 1948г. От оригиналния и градеж е запазена само долната част на партера със стенописи /”Възкресение”/.
        Иконостасът е обикновен. Стенописната украса на храма, както и по-голямата част от иконите са дело на одрински майстори /зограф Йоан Мосху и др./ и са от времето на построяването му /1849-50г/. Високата стена, включваща всички църковни сгради в архитектурен ансамбъл му придава неповторим възрожденски колорит.
        В непосредствена близост се намира параклисът-гробница “Всех светии”. В този си вид е вероятно от началото на 19 век и представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Към обикновения иконостас са прикрепени части от по-стар, дърворезбен, който изобразява ангели с рибешки опашки.Иконите са от 18-19 век.

 

  

Храм “Св.Богородица-Благовещение”
 

                Днес той е енорийски, но в миналото е бил имот на Бачковкия манастир и като такъв се споменава в историческите извори. Нарича се още Рибната, или Балъклийка, заради рибите в аязмото. Храмът е строен през 12-13 век, но от първоначалния градеж до наши дни е запазена само част от абсидната стена с две слепи двустъпални ниши. Нуждата от по-просторна сграда е довела до преизграждането на църквата през 30-те години на 19в. Първоначално била безкуполна трикорабна сграда с емпория и с прилепен към западната стена параклис-аязмо, посветено на св.Йоан Кръстител. Впоследствие се изгражда купол, от север и юг са пристроени просторни салони, като в южния е разположен параклисът “Св.Архангели”. От 1933 /4г. пък е камбанарията, градена по проект на арх. Б.Чинков. Най-напред храмът впечатлява със стенописната си украса, която покрива стените както на аязмото, така и на наоса. Заможността на гражданите, както и подчинеността му на Бачковския манастир обяснява факта, че украсата е дело на зографите, работили и в обителта по това време-Захари Зограф и екипът одрински майстори, ангажирани с изписването на наосите на катедралния манастирски храм и на храма “Св.Архангели”. Захари Зограф доказва своя висок професионализъм като стенописец именно тук, като изписва през 1838г.аязмото “Св.Йоан Предтеча”. Стенописите в наоса пък одринските майстори правят през 1850г. И едните, и другите фрески не отстъпват по качество от тези в Бачковския манастир. Иконите на храма са от 18-19 век и са дело на майстори с различна школовка и умения. Изключително популярна е иконата “Св.Богородица”, която се смята за чудотворна. Всяка година на Преполовение /на 25 –тия ден от Великден/ с грандиозно литийно шествие, в което се включват хора от цялата страна, тя се отнася в Бачковския манастир.

 

Храм “Св.Атанасий”
 
           През първата половина на 19 век градът се разраства към равнината. Стремящата се към либерализация османска правна система вече по-лесно допуска изграждане на ново място на християнски култови сгради и затова жителите на квартала Циприхор лесно се сдобиват с разрешение да построят храма си, когото посвещават на св.Атанасий. Той е осветен през 1838 г. от пловдивския митрополит Никифор. Впредвид социалния статус на населението, което ослужвал, храмът се наричал още “Аргатска черква”. На фона на пищните храмове от старите квартали той се отличавал със скромната си архитектура. Представлявал вкопана в земята еднокорабна, еднокуполна сграда, чийто покрив бил покрит с каменни цикли. В резултат на преустройства през 1897-98г. и през 20-те и 30-те години на 20 век днес църквата има съвсем друг архитектурен изглед. Представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с масивно засводен таван. В резултат на прибавените на северната и южна стена певници е добил кръстовидна форма. Камбанарията е преизграждана на два пъти. Последното и преустройство е от 1931-33г. по проект на арх.Б.Чинков. Храмът е изписан през 1925-26г. от местния зограф Г.Ксаф и     неизвестен руски художник. По-голямата част от иконите също са на Г.Ксаф.
        Съдбата на този храм е тясно свързана с гръко-българските църковни борби в града през Възраждането. Въпреки българския произход на огромната част от енорията му, той се откъсва от Вселенската патриаршия и преминава към българския Свети синод едва през 1891г. Това става благодарение енергичната намеса на родолюбиви граждани, начело с поп Матей Тодоров, който е и първият български свещеник на този храм.
 
 
 
Храм “Св.Троица”   
 
        Повторният опит на българите в града в края на 50-те години на 19 в. да имат свой храм, в който богослужението да се води на родния им език е свързан с изграждането на църквата “Св.Троица“. За съжаление, въпреки вложените средства и труд, построеният през 1865г.храм остава в ръцете на гърците чак до началото на 20 век. Това е внушителна по размерите си трикорабна, трикуполна едноабсидна църква с емпория. В общи линии повтаря плана на църквата ”Св.Георги“в квартала Амбелино. Два реда по шест колони с красиви капители разделят храмовото пространство на три кораба. Забележителност в архитектурата на храма е вписаният във вътрешното му пространство /в дясната част на нартекса/ параклис, посветен на св.Мина. Към западния вход през 1938г. по проект на арх.Боян Чинков е пристроена внушителна камбанария. Стенописите на храма са от 1866г. Иконите са приблизително от това време и част от тях са дело на пазарджишкия зограф Ст.Андонов /”Св.Троица”, ”Св.Трифон” и др./,  има икони и на асеновградския художник Г.Ксаф.
        Храмът е важен за историята на селището и с това, че в двора му, докато траял градежът на църквата в малка паянтова сграда, функцинирало първото българско училище в града.  

 

 

Храм “Св.Димитър”

 
        Построен е през 1866г. в разгара на гръцко-българските борби в града като единствен храм, в който богослужението се води на български езикоще от освещаването му. Представлява трикорабна, едноабсидна сграда с купол и нартекс. Камбанарията, която е с часовник, е строена през 1891г. Иконостасът е обикновен, а иконите са от 19 век, времето, когато е изграден храма. Като много рядка със своя сюжет се счита иконата на Д.Щерев “Ноев ковчег” /1867г./.  Стенописите са от 20-те години на 20 век.
        В двора на църквата, в двуетажна постройка се помещавало българско училище. Тук е било и първото българско читалище, основано през 1873г. от известния с революционната си дейност в града Отон Иванов. В църковния двор се намира и гробът на прапоршик Г.Вишняков, загинал през 1878г. в бой със Сенклеристките бунтовници край с. Добростан. Един от свещениците на храма - Матей Тодоров - е бил член на тайния революционен комитет за подготовка на Априлското въстание, за което попаднал в затвора. След Освобождението взел дейно участие в присъединяването на храмовете в града към българския Свети Синод.

 

 

Параклис “Св.Параскева”
 
        Той се намира на висок връх в източната част на града над храм “Св.Благовещение Богородично”, към чиято енория се числи. В непосредствена близост до него археолозите ситуират тракийско светилище и останки от крепостна стена от ранното средновековие. Тук са открити и два епиграфски паметника от трако-римската епоха, единият от които е запазен и до днес. Представлява мраморна колона с текст на старогръцки език, в който се изреждат имена на синдици и днес служи като подпрестолен стълб в храм “Св.Благовещение Богородично”. Другият надпис, за съжаление изчезнал, е най-обширният, намерен досега в региона и е посветен на богинята Кибела. До 60-те години на 19 век вероятно параклисът е бил запазен в средновековния си вид, защото френският учен Албер Дюмон, който го видял, определя стенописите му сходни с тези от църквата при Асеновата крепост. В подкрепа на думите му се явява и цитиран от местния учител Вл.Скордели посветителски текст от 1263г., който се намирал на олтарната стена. Построеният вероятно през 60-70–те години на 19 век храм е претърпял впоследствие няколко преустройства. Последното, правено през 1993г. му дава съвсем съвременен изглед. Днес представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив и издадена козирка към северната стена. Полукръглата абсида е със самостоятелно покритие. Градежът е от ломени камъни, споени с кал и дребен чакъл. Осветлението се осигурява от прозорец, намиращ се на северната стена, на нея се намира и входът. Стенописите са съвременни.
        Всяка година на Светли петък от аязмото “Св.Йоан Кръстител” при храм “Св.Благовещение” с намиращата се там икона “Животворящ източник” се прави литийно шествие до този параклис.
 
 
Параклиси “Св.Стефан”и “Св.св.Козма и Дамян”
 
        Не е известна годината на тяхното построяване. Намират се в квартала Амбелино, на ул.”Св.Стефан” , близо до храм “Св.Георги”, към когото се числят. Измежду всички параклиси в града те имат най-интересна архитектура. Представляват два самостоятелни параклиса с отделни входове, но надлъжните им стени са слепени. Така, чрез портал, поставен на междинната стена храмовете са слети по много оригинален начин. Южният, по-малкият параклис е посветен на св.Безсребърници Козма и Дамян. Корабът е с неправилна форма, а нишата на абсидата, която не се изявява във външния обем на сградата, както и тези на диаконикона и протезиса са вкопани в стената. Двата прозореца и вратата са на южната стена, но понеже параклисът е вкопан, те лежат само на 0,60 м от околния терен. Стенописите, запазени в наоса са от 19 век и са дело на местни зографи.
        Северният параклис, посветен на св.Стефан също е с неправилна форма, но е по-голям. Абсидната конха, вече изявена във външния обем на източната стена, не слиза до земята и е силно издута. От двете си страни е фланкирана от диаконикона и протезиса, а в надлъжните стени има по една по-малка ниша. На северната стена са разположени прозорците и главният вход за двата параклиса. Подът е постлан с каменни плочи. Покривът е двускатен, таваните и на двата параклиса са плоски. И в двата има старинни /17 в./ иконостаси и икони /18-19 век/. Според преданията тук е починал Паисий Хилендарски.
 
 
Параклис “Св.Трифон”
 
        Към духовната енория на храм “Св.Георги” в квартала Амбелино се числи и един от най-почитаните параклиси в града “Св.Трифон”. Намира се недалече от църквата, в едноименната местност. В този си вид е от 19 век и представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Откритият портик към западната стена, носен от дървени колони е със собствено покритие. Входът е от запад. Храмът се осветява от шест прозореца, намиращи се по три на северната и южната стена. Иконостасът е обикновен, дъсчен, стенописи няма. Патронът на параклиса св.Трифон е покровител на основния в миналото поминък на населението-лозарството и винарството. Именно затова храмовият му празник /1 февруари/ винаги е бил празник и за целия град - с весеие, пехливански борби и др.
 
 
Параклис “Св.Въведение Богородично”
 
      Той е в духовната енория на храм “св.Николай”. Намира се в южното подножие на възвишението, на което е разположен средновековният храм “Св.Иоан Кръстител”. Заедно с оригиналната чешма от 17 век, намираща малко над него образува интересен ансамбъл. В архитектурно отношение представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив, с вход откъм север. Поради неравния терен почти цялата западна стена е вкопана в земята. Освен абсидата и фланкираните от двете и страни ниши за диаконикон и протезис, в олтара има още две, издълбани на северната стена. Жертвената маса тук се носи от римска колона. Интересен елемент се явяват прозорците. Единият е почти в средата на северната стена, а останалите три са разположени над абсидата и встрани от нея. Големият им размер и необичайно разположение придават на източната фасада по-различна от тази на другите параклиси форма, почти като на светска сграда. Пак заради необичайното разположение на прозорците на източната фасада таванът е начупен на три стъпаловидни плоскости. Изписване на стените няма. Иконостасът е обикновен, дъсчен. Иконите са от 19 в. и част от тях са дело на тревненски майстори. В празничния календар на града този параклис се свързва с обичая “Калиница” на Еньовден. Отъждествявайки малката, облечена като булка калиничка с въведената в храма на 3 години св.Богородица, тук се събират всички участващи в обичая групи, за да получат благословението на свещеника.
 
 
 
Параклис “Св.Илия”
 
        Св.Илия е и покровител на кожухарите,и разпоредител на най-страшното за стопаните бедствие-градушката. Затова са му посветени няколко параклиса в района на града. Този принадлежи на храм “Св.Успение Богородично” и се намира вляво от прекия път, водещ от Асееновград до манастира “Св.св.Кирик и Юлита и св.Параскева”. Вероятно в този си вид е от началото на 70-те години на 19 век, когато са градени близките”Св.Нестор” и “Св.Христофор”. В началото на 20 век археолозите локализират в района на параклиса светилище на Аполон Кендрисийски, следователно тук отново е налице синкретизъм между култовите места, посветени на античните богове и християнски храмове.
        По план представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с допълнително пристроен открит портик, който се носи от четири дървени колони. Покривът е трискатен. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Таванът представлява фалшив полуцилндричен свод. Във времето на последното си изграждане е изписан изцяло отвътре от местни зографи. Голяма част от стенописите са добре запазени. Иконостасът е обикновен, дъсчен.
 
 
Параклис “Св.Димитър”
 
        Това е един от интересните в архитектурно отношение параклиси в Асеновград. Собственост е на Бачковския манастир и като такъв се споменава в писмо на Вселенския патриарх Кирил Лукарас до жителите на града през 1628г. Намира се върху малка тераска над главната улица, водеща към дефилето и Асеновата крепост. В този си вид е вероятно от началото на 19 век. По план е еднокорабна, едноабсидна сграда с нартекс. Абсидата не е по главната ос, изместена е на юг от центъра и външното и очертание представлява разкривен полуцилиндър. Асиметрично пробитотото, само в горната северна част на източната стена прозорче още повече допринася за своеобразния изглед на източната фасада. Северната фасада пък с трите си прозореца и стени ,градени от ломен камък и подсилени с дървени сантрачи, наподобява родопско жилище. За “десакрализацията” на архитектурата на храма допринася и четирискатния покрив. Двете врати са на южната стена и водят към храма и нартекса. Според някои изследователи в двора на параклиса до неотдавна били запазени основи на женски метох, където обитателките му изработвали дрехи за монасите от бачковския манастир.
        Няма следи от стенописи. Иконостасът е обикновен, дъсчен, за венчилка обаче е разположен фрагмент от друг иконостас. Той е дърворезбен и изобразява паун с митични същества. Иконите са от 18-19 век и са дело на майстори от различни школи.
 
 
 
Параклис “Св.Димитър”
 
      Когато построява своята страноприемница, Гр.Бакуриани нарежда да се построи кула, която да поеме при необходимост защитата на пребивавщите там хора. Според археолозите крепостното съоръжение било изградено на високия връх южно от града, над метоха, който носи името на намиращия се там параклис “Св.Димитър”. От средновековните градежи тук до днес са запазени водохранилище, намиращо се северно от параклиса и част от крепостна стена,опасваща върха. Параклисът принадлежи на Бачковския манастир. В днешния си вид е вероятно от началото на 19 век. По план е еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Входът е от западната стена, а малкото прозорче - на южната. Изграден е върху самия край на скалата от ломени камъни, споени с бял хоросан. Зидарията е подсилена с дървени пояси. Стенописи няма. Иконостасът е обикновен, дъсчен.

 


Официален сайт на Община Асеновград – пресцентър; обяви, търгове и конкурси; административни услуги; общински дейности – социални, младежки и спортни дейности, здравно обслужване, култура, образование, екология, туризъм; витруална приемна; форум...
Карта на сайта   |   Уеб дизайн ФракТайм