Начало   Обяви, търгове, конкурси   Профил на купувача   За контакти   Вашите въпроси


 

НОВА ИСТОРИЯ
 
 
             За селището и региона десетилетията от края на 19 и началото на 20 век са белязани както с приемственост на възрожденските традиции, така и със сериозна модернизация на общественото, икономическото и духовното пространство на града.
В края на XIX век Асеновград е среден провинциален град с предимно селскостопански характер. Лозарството заема, както и през епохата на Възраждането, първостепенно място в поминъка на града. Оформят се отделни крупни производители на грозде, на вино, ракия и оцет. В значителна степен същите се обособяват и като търговци на тези стоки. Градът е един от лозаро-винарските центрове в страната. Тук са били отглеждани повече от 50 000 дка лозя и са се произвеждали над 40 000 хектолитра вина.
През първото десетилетие на века в стопанския живот на града стават сериозни промени. Докато наследените от предходната епоха занаяти западат, тук се откриват модерни предприятия - спиртна фабрика, фабрика за точене на коприна, за производство на хартия и др.
            Основната промяна е свързана с филоксерата – болест по лозята, която през 1902-1903 г. поразява голяма част от лозята и оставя гражданите без традиционния им поминък. За 3-4 години филоксерата унищожава повече от 1/3 от лозовите насаждения. От първостепенен отрасъл в икономиката, лозарството отстъпва мястото си, макар и за кратко време, на бубарството. Местните бубопроизводители установяват и поддържат редовни връзки с известни търговски къщи в чужбина, които ги снабдяват с бубено семе. Отваря врати и копринена фабрика „Свила”(1892 г.).
           В началото на второто десетилетие производството на пашкули рязко спада. Търговците установяват монопол, намаляват и покупателната цена, изсичат се черничеви дървета, появява се болест по бубите. Бубарството навлиза в период на криза. И това става само 2-3 години след масовото унищожение на лозята от филоксерата. Асеновградчани губят още един от традиционните си отрасли.
В такава обстановка тютюневата култура се утвърждава като решаваща в стопанския живот на Асеновград и селата от околията.
           Освободените от лозовите насаждения площи се засяват с тютюн и градът става един от големите центрове в България на неговото отглеждане и преработка. Първата фабрика в Асеновград за обработка на тютюн, наречена „Тракия” и собственост на братя Юмерови, е открита през 1888 г. Малко по-късно е създадена и тази на Каламанди. През 1915 г. в града е основано първото в страната кооперативно дружество на тютюнопроизводителите с името „Асенова крепост”.
          През разглеждания период в района се отглеждат и други селскостопански култури, като жито и ориз. В града са налице и условия за преработка на редица селскостопански суровини: има добра мелничарска база, спиртоварни, пивоварни, работилници за обработване на животински и други материали. Индустрията в града излиза от манифактурния си стадий. Натрупването на капитали през 80-те и 90-те години спомагат част от старите занаятчийски работилници да се превърнат във фабрични предприятия. Откриват се и нови фабрики. Между тях са тази за изкуствени цветя на Христо Ковачев, содо-лимонената фабрика на Калочев и Ксафов, за сапун в с.Червен на братя Добрикови и др.
         Дърводобивът дооформя стопанският облик на града. Сред най-големите собственици, предприемачи на гори и търговци на дървен материал са Янко Хаджимандалу, Христо Калеев, Ангел Тараторов и др.
          Предприятията на леката промишленост дават индустриален облик на града, но земеделието и занаятчийството си остават основен поминък за немалко жители и през това време. Всичко това намира отражение в архитектурния облик на селището. Към наследените от Възраждането къщи се добавят, особено в центъра на града, модерни сгради в стил сецесион.
          В околията се създават кредитна каса и акционерни дружества. Развиват се и комуникациите. Изграждат се пътищата от Асеновград за Смолян, Тополово, Първомай, Пловдив. Железопътните гари в Поповица и Катуница се превръщат в центрове, в които се съсредоточават търговската база на Асеновградска околия. Комуникациите спомагат за засилване на вътрешно-търговския обмен. По централните улици на града „6-ти септември”, „Цар Асен II”, „Изложение” са открити десетки магазини.
         Немалки са успехите на гражданите в просветно-духовния живот. Откриват се нови начални и класни общински училища, създава се държавно трикласно училище, което впоследствие прераства в гимназия, започват да се печатат местни вестници и списания.
         Градът сериозно се променя и в етнодемографско отношение. Тлеещият гръцко-български конфликт се разгаря с нова сила. Немалобройната гръцка общност запазва позициите си след Освобождението и дори градското общинско управление е в нейни ръце чак до 1889 г. Във вече българска държавност продължават да действат икономически и социални механизми на гърцизиране на част от българското население. Всичко това подклажда общественото недоволство. В града прииждат българи от Родопите, от вътрешността на страната, от Македония и Тракия. Те подсилват българския елемент в селището и внасят по-висок патриотичен дух в обществото. Създават се културно-просветни и други дружества /певческо, на колоездачите, ”Асеневски юнак” и др./, които заедно с възобновеното през 1898 г. читалище съдействат за консолидацията на населението в национално отношение. Възобновен е и унищожения през 1883 г. Асенев надпис на крепостта.
          От 1878 г. до 1901 г. Станимака (Асеновград) е център на Конушка околия, когато името на околията се променя по името на града-Станимашка. По същото време група общински съветници внасят предложение за промяна името на града, който в бъдеще да се нарича Асеновград. Но това решение на местния парламент не е утвърдено от Народното събрание. Опити за промяна на името на града се правят още няколко пъти, но едва през 1934 г. е утвърдено името Асеновград, а околията-Асеновградска.
          Наименованието на Градския съвет от 1878 г. до 1886 г. се променя на Градско общинско управление, а от 1938 г. до 1944 г. се нарича на Градска община. След извършването на преврата от май 1934 г. отново са забранени политическите партии в страната. В работата на Градското управление е възприет друг принцип на формирането му. Кметовете се назначават от Министерството на вътрешните работи по предложение на областния директор, а помощник-кметовете - от самия него. Не се провеждат и избори за народни представители и общински съвети. Определянето на общински съветници става на професионален и обществен принцип, като в съвета са включени представители на отделните браншове – мелничари, търговци, кооператори, както и от обществените организации като Тракийската, Македонската и др. Тази структура на общината се запазва до провеждането на изборите през 1937 г.
          Периода от Освобождението до 1880 г. в Асеновград, както и в цяла България, е характерен с Временното руско управление. През 1880 г. се провеждат първите избори за общински съветници. Тази и следващите години са време, през което местните гърци и гърчеещи се българи успяват чрез терор и фалшификации да наложат в местните органи на управление свои представители. Гъркоманите продължават да определят съдбата на града до 1912 г., след което не се срещат техни избраници в общинското управление. Това се дължи главно на изселването на гърци през 1908 г. и особено след Балканската и Междусъюзническата войни.
          Изострянето на гръцко-българските отношения в национален план във връзка с борбите за освобождение на Македония има силно отражение върху обществения климат в града. През лятото на 1906 г. той, заедно с други селища, в които живеят гърци, е обхванат от антигръцко движение. В резултат на това гърците започват масово да се изселват. Емиграцията им е особено силна след Първата световна война, когато между България и Гърция се подписва конвенция за взаимна размяна на население. През 20-те години на мястото на изселилите се гърци идват бежанци от Западна Тракия и Македония.
         Целият обществен, икономически и социален живот на града се координира и ръководи от градския общински съвет. В зависимост от изборните резултати през годините различни личности, лидери на различни партии са сядали на кметския стол. Някои от тях са известни от възрожденската епоха дейци, други са предприемачи, трети-със свободни професии. Това, което ги обединява, е ревностната им грижа за просперитета на града. Селището се благоустроява и водоснабдява, обществените му учреждения /училища, болница и др./ се помещават в по-голямата си част в нови, построени от общината сгради, градът се свързва със ж.п.линия с Пловдив. Така, запазил немалко от възрожденското си наследство, но и обновен и модернизиран, Асеновград посреща новия век.


Официален сайт на Община Асеновград – пресцентър; обяви, търгове и конкурси; административни услуги; общински дейности – социални, младежки и спортни дейности, здравно обслужване, култура, образование, екология, туризъм; витруална приемна; форум...
Карта на сайта   |   Уеб дизайн ФракТайм