Начало   Обяви, търгове, конкурси   Профил на купувача   За контакти   Вашите въпроси


 

Историческа справка “Асеновград  през 15- средата на 19  век”
 
       Споделяйки съдбата на стотици български градове и села, в началото на 70-те години на 14 век Станимака / дн. Асеновград / и нейната околност попадат под властта на османците. Крепостта, тази все още трудно превземаема твърдина, била използвана за последен път от претендента за османския престол Муса Челеби през 1410 г. След това е обречена на забрава и разрушение.  
       Докато в началото на 15 век градът и крепостта са арена на кървави междуособни борби, според известната приписка в Ловчанския ръкописен сборник Бачковският манастир приютил заточения Търновски патриарх Евтимий и част от неговите ученици.
       Битието на града по време на петвековното османско владичество трудно може да бъде осветлено в истинските му измерения, защото историческите извори за епохата са от една стана оскъдни, а от друга – еднотипни  по произход и съдържание. Основно това са данъчни регистри и пътеписи. Документите, произлезли от султанската канцелария представляват кратки и разширени описи на населението с цел облагането му с фискални и други задължения.Според тези описни регистри през втората половина на 15 и 16 век Станимака е значително селище, включено в санджака Паша и има над 350 ханета жители. Около 1560г. султан Сюлейман Великолепни вакъфира града заедно с много други селища в Тракия в полза на джамията и имарета Сюлеймание в Истанбул.
      От информацията в тази документация става ясно още, че градът залага на традиционния си поминък – лозарството  и винопроизводството не само да оцелее, но и да трупа благосъстояние. Безпристрастните данъчни описи свидетелстват също така, че в етнодемографско отношение градът се радва на стабилност – до  края на 17 век едва 21 ханета мюсюлмани се заселват трайно да живеят тук и то без да имат особена тежест в обществения и икономически живот на селището.      
     В подкрепа на сухите цифри от османските регистри се явява информацията на пътешественици, преминали през града по това време. Според словоохотливия Евлия Челеби, който минава оттук през 1670г., ” чудесната крепост Станимака ” има две предградия, разположени от двете страни на реката, които са свързани с мостове.Той споменава също за над 100 дюкяна със всички видове занаяти, за два хана и три църкви.
     Още по-впечатлен от Станимака е френският лекар Пол Люкас, който я посещава през 1706. Той с учудване описва големите бъчви, в които жителите съхраняват своите “ отлични вина ”.Отбелязва с удивление и факта, че тук “ има 12 черкви, без да броим ония, които са наоколо по съседните планини ”.
      Следователно в първите два века на османското владичество – най-кризисните за много български селища – Станимака  демонстрира завидна устойчивост. Най-общо казано, традиционно доходния поминък-лозарството, пословичното трудолюбие на местното население, даващия известна сигурност вакъфски статут, както и съхранения в етническо и конфесионално отношение човешки потенциал са причина за това.
       В това време градът се разделя със средновековната си слава на бранител на прохода и пътя към Беломорието, но се сдобива с друга слава-тази на “ Малката Света гора ”. Освен Бачковския, в непосредствена близост до него са оцелели от Средновековието още два манастира-Мулдавския и Горноводенския, споменава се в приписките също така за манастира “Св.Йоан Богослов” при с. Червен. Наред с тях функционира и гъста мрежа от енорийски храмове и параклиси .
     Силните позиции на църквата обуславят особеностите на възрожденския процес тук. В началото на 19 век след кърджалийските размирици / 1793 г. и 1810 г. / и чумни епидемии Станимака преживява сериозни демографски промени. От придошлите от околните села българи е образуван цял нов квартал – Циприхор.Част от новите жители на селището се поддават на гръкоманското влияние, но друга иска не само да запази, но и да изяви българщината си. Така смятаният от мнозина за “Малката Елада” и бастион на гърцизма град през втората половина на 19 век става арена на ожесточена борба за духовна,просветна и културна равнопоставеност между мощната в стопанско отношение гръцка и гръкоманска прослойка и българското население. След ожесточени стълкновения през 1866г. е построен първият български храм “Св.Димитър”, впоследствие се откриват български училища/1861-63г./ и се създава читалище/1873г/.
      Упоритите църковно-просветни конфликти ангажират обществените сили на българите, но това не означава, че те не се включват и в революционните борби. В региона в средата на 19 век действа четата на Ангел войвода,която е имала свои ятаци в града. Предполага се, че Жельо Тянев Карааланов също за известно време бил хайдутин. Ключова фигура в организирането на общественото недоволство в руслото на въоръжената съпротива е Отон Иванов.Той не само е един от основателите на българското читалище в града, но и инициатор за създаването на първия таен революционен комитет тук през 1873г. Повторният опит на Отон Иванов да организира готовите за революционна борба българи е през пролетта на 1876г,непосредствено преди избухването на Априлското въстание. Въстанието не избухва нито в Пловдив, нито в Станимака, но голяма част от участвалите в съзаклятието са арестувани и хвърлени в затвора.  
        Освободителните руски войски, начело с ген.Дандевил влизат в Станимака на 6 януари 1878г. и слагат край на петвековното османско владичество.Според приписки и спомени на съвременници целият народ, заедно със свещениците и хоругвите посрещнали освободителите с тържествен камбанен звън. За съжаление радостта от освобождението е кратка. През пролетта на 1878г част от припланинския регион е обхванат от т.нар.Сенклеристки бунт, при чието потушаване намира смъртта си прапоршик Г.В.Вишняков. Гробът му е двора на храм “Св.Димитър”. След това според несправедливия Берлински договор града, както и цялата област са включени в рамките на Източна Румелия.Започва борба за съединение с Княжеството,в която българите от Станимака вземат дейно участие. Под ръководството на поп Ангел Чолаков,Никола Кръстев и др.тук е организирана чета от 2 000 души,която активно се намесва при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885г.С този исторически акт се поставя началото на новата история на града.


Официален сайт на Община Асеновград – пресцентър; обяви, търгове и конкурси; административни услуги; общински дейности – социални, младежки и спортни дейности, здравно обслужване, култура, образование, екология, туризъм; витруална приемна; форум...
Карта на сайта   |   Уеб дизайн ФракТайм