С поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на Паисий Хилендарски при параклис „Св. Св. Козма и Дамян” в Асеновград се отбелязаха 295 г. от рождението на хилендарския монах и 255 г. от написването на „История Славянобългарска”.
Директорът на Историческия музей Иван Дуков припомни факти от живота и делото на Отец Паисий. Голямата асеновградска рецитаторка и самодейна актриса Виктория Стефанова от читалище „Св. преп. П. Хилендарски” изнесе рецитал по одата „Паисий” на Иван Вазов. Сред официалните гости на събитието бяха заместник- кметовете инж. Мария Вълканова и Димчо Темелков, заместник- председателят на Общинския съвет инж. Маргарита Стоилова, архиерейският наместник свещеноиконом Йордан Георгиев, представители на културни институции, политически партии и граждани.
Информация за живота на Паисий получаваме от автобиографичните му бележки в „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино, днес кв. "Св. Георги" в Асеновград. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
19.06.2017